Pungitius pungitius
Търговски Обозначения
Държава | Търговски Обозначения | Наименования, възприети или разрешени на местно или регионално равнище |
---|---|---|
Литва
|
|
– |
-
Основни производствени методи
-
Улов
Основни риболовни уреди
Източник: Froese, R. and D. Pauly. Editors. FishBase. Pungitius pungitius (Linnaeus, 1758)
-
-
Местообитание
-
Солена вода
-
Сладка вода
-
Възсолена вода
Главните Риболовни Зони ФАО
-
List item: Северен ледовит океан
Зона 18 - Северен ледовит океан
-
List item: Америка, Северна - Вътрешни води
Зона 2 - Америка, Северна - Вътрешни води
-
List item: Северозападна част на Атлантическия океан
Зона 21 - Северозападна част на Атлантическия океан
-
List item: Североизточните части на Атлантическия океан
Зона 27 - Североизточните части на Атлантическия океан
-
List item: Азия - Вътрешни води
Зона 4 - Азия - Вътрешни води
-
List item: Европа - Вътрешни води
Зона 5 - Европа - Вътрешни води
-
List item: Северозападна част на Тихи Океан
Зона 61 - Северозападна част на Тихи Океан
-
List item: Североизточните части н Тихи Океан
Зона 67 - Североизточните части н Тихи Океан
Източник: Froese, R. and D. Pauly. Editors. FishBase. Pungitius pungitius (Linnaeus, 1758)
Карта на разпространението
Източник: Aquamaps - Computer Generated Native Distribution Map for Pungitius pungitius
-
-
Научно наименованиеPungitius pungitiusАвтор(Linnaeus, 1758)КласификацияВидФАО кодGPTМорфологично описание
английскиDistinguished uniquely from congeners in Europe by having scutes on side of caudal peduncle, forming a keel. Differs further from other members of the genus in Europe by the combination of the following characters: flank lacking scutes; dorsal fin with 7-11 spines; and caudal peduncle wider than deep (Ref. 59043). Distinguished by the presence of 7 to 12 free spines in front of the dorsal fin and a long caudal keel that usually reaches beneath the dorsal fin (Ref. 27547). Dorsal spines separated from one another, each with a rudimentary membrane on its posterior side; anal spine stout and curved; posterior edge of pectorals rounded; pelvic ray pressed close to the spine; caudal fin usually truncate, varying from slightly indented to slightly rounded (Ref. 27547). Pale green, grey, or olive above, strongly pigmented with irregularly arranged dark bars or blotches; silvery below (Ref. 1998). Fins colorless (Ref. 27547). Breeding colors may be variable, depending on sex, population and stage of breeding cycle but color of females always less intense than those of males (Ref. 27547). Aggressive females become dark on the back and paler below, then sometimes become paler with more conspicuous saddle marks as actual breeding approaches (Ref. 30380). Aggressive males become totally black except for the colorless fins and the membranes on the pelvic spines, which are white. At breeding, the males become paler on the back and more intensely black on the belly, especially under the chin (Ref. 28993, 30380). Breeding males on the east coast of North America have been reported as reddish under the head and greenish on the belly (Ref. 27547). Caudal fin with 12 rays (Ref. 2196).
Изглед преводПревод от английски език от BING Този превод е само примерен: поради ограниченото качество на изходния текст, морфологичните описания са достъпни само на английски език в БЕТА версията на системата. В бъдещите версии ще има на разположение информация на различни езици.
българскиОтличава еднозначно от сродни съединения в Европа от като scutes от страна на опашния мозък дръжката, образуващи Кил. Се различава от други членове на рода в Европа чрез комбинация от следните знаци: фланг липсва scutes; гръбната перка с 7-11 бодли; и опашната дръжката по-широк, отколкото дълбок (Ref. 59043). Отличава се с наличието на 7 до 12 свободно бодли на гръбната перка и дълго опашния кила, които обикновено достига под гръбната перка (Ref. 27547). Гръбната бодли, разделени един от друг, всеки с елементарен мембрана на задната му страна; гръбнака як и извити; задната част на pectorals заоблени; таза Рей натиснат до гръбнака; опашната перка обикновено отрежете, вариращи от леко отместване, за да леко заоблени (Ref. 27547). Бледо зелено, сиво или маслиново по-горе, силно пигментирани с неправилна подредени тъмни ленти или петна; сребристо под (Ref. 1998). Перките безцветни (Ref. 27547). Разплод цветове може да бъде променлива, в зависимост от пола, населението и етапа на отглеждане цикъл но цвят на женските винаги по-малко силни от тези на мъжете (Ref. 27547). Агресивни жени стават тъмни на гърба и paler по-долу, след което понякога стават бледи с по-видно място седловина марки като действителните разплод подходи (Ref. 30380). Агресивни мъже стават напълно черни освен безцветен перките и мембраните на таза бодли, които са бели. В разплод, мъжете стават бледи на гърба и по-интензивно Черно на корема, особено под брадичката (28993 Ref. 30380). Мъжки за разплод на източното крайбрежие на Северна Америка са докладвани като червеникаво под главата и зеленикаво на корема (Ref. 27547). Опашната перка с 12 лъчи (Ref. 2196).
Таксономична класификация- КласActinopterygii
- РазредGasterosteiformes
- СемействоGasterosteidae
- РодPungitius
- ВидPungitius pungitius
- РодPungitius
- СемействоGasterosteidae
- РазредGasterosteiformes
Синоними- Gasterosteus globiceps Sauvage, 1874
- Gasterosteus nebulosus Agassiz, 1850
- Pygosteus pungitius semiarmata Bertin, 1925
- Pygosteus pungitius (Linnaeus, 1758)
- Gasterosteus dekayi Agassiz, 1850
- Pygosteus pungitius trachura Bertin, 1925
- Gasteracanthus pungitius (Linnaeus, 1758)
- Pungitius pungitius pungitius (Linnaeus, 1758)
- Gasterosteus concinnus Richardson, 1836
- Pygosteus pungitius carinata Bertin, 1925
- Gasterosteus occidentalis Cuvier, 1829
- Pygosteus pungitius brachypoda (Bean, 1879)
- Gasterosteus pungitius brachypoda Bean, 1879
- Gasterosteus mainensis Storer, 1837
- Gasterosteus pungitius Linnaeus, 1758
- Gasterosteus blanchardi Sauvage, 1874
Източник: Froese, R. and D. Pauly. Editors. FishBase. Pungitius pungitius (Linnaeus, 1758)
- КласActinopterygii
Споделете страницата